08/03/2026
„ОБИЧ ЗА ОБИЧ“
ПОЕТИЧЕН СПЕКТАКЪЛ ПО БЪЛГАРСКА ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ
ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР
„Иван Радоев“ – Плевен
Навярно мнозина ще си кажат: „Каква ти поезия, каква ти любов в настоящото ни усойно време на луди цени и войни?“ Да, ама не! Напротив – много разумно решение /репертоарно/ на художественото ръководство на театъра. Спомнете си великия роман на Габриел Гарсия Маркес „Любов по време на холера“. По време на смъртоносна пандемия един мъж след 53 годишно очакване изживява пиршеството на дългоизстраданата си и жадувана любов…Днес тук и сега творческият състав на Плевенския театър разгръща обичани, но самотни поетични страници, чрез актьорите съживява отминали, но непреходни чувства. Доказва ни, че всъщност любовта е непреходна, присъща на всички човеци, но различна и неповторима за всеки. А ето и класическите, и съвременни поети, представени в спектакъла:
Александър Иванов, Ани Илков, Борис Христов, Валентина Радинска, Васил Балев, Евтим Евтимов, Христо Фотев, Георги Гавраилов, Герган Панчева, Елисавета Багряна, Елица Мавродиева, Иван Димитров, Иван Ланджев, Иванка Могилска, Ина Иванова, Камелия Кондова, Камелия Панайотова, Иван Радоев, Лилия Илиева, Людмила Сланева, Маргарита Петкова, Екатерина Йосифова, Дамян Дамянов, Никола Петров, Рада Александрова, Ренета Бакалова, Сияна Янева, Стефан Иванов, Стефан Цанев, Теодора Тотева.
Това не е формален информативен списък на включените в спектакъла автори. Това не е и обикновен рецитал. Режисьорът Йордан Славейков отлично компилира класиката и съвременността. Създава убедително вътрешно взаимодействие на лирическите герои. Поставя ги в динамична и условна среда – летище, метафора /символ/ на срещи и раздели.
Актьорите ту с патос, ту някак отстрани ни представят преживяното – от богата палитра и нюанси на споделената любов или копнежа на неосъществената: Адриан Филипов, Генадий Николов, Делян Илиев, Васил Витанов, Мариан Дулчев, Петьо Кръстев, Мария Йорданова, Йоана Кирчева, Надя Дердерян, Мариета Калъпова, Милена Торосян и Нина Горановски. Вдъхновено въвличат и нас, публиката, в отразените емоции. И колкото се приближават авторите към сегашното ни време, като че ли повече искат да се отдалечат, да избягат от любовното си себеразкритие, панически бягат от голотата на чувствата си. Стават уязвими и страдащи, боят се от болката да се покажат безсилни и изоставени. Струва ми се, че финалът на спектакъла ни окуражава, че едно разминаване в любовта не е фатален край, а преход към ново начало и нов път.
В един астрономически час актьори и поети ни подслоняват от бурята на злободневието и чрез красотата на слово и чувства церят грапавините на изострените ни душевни сблъсъци. “Обич за обич“ е бутиков спектакъл Не очаквам да има пълни салони, но и десет души да са в залата, ще има смисъл от такъв род представления. Защото обичта и любовта комай са единствените все още устояващи и съхраняващи човешкото в човека. Въпреки разочарованията и страданията, необяснимата любов е онова магично време и пространство, чрез което бихме могли да отстраним самолетите–цистерни и летищата отново да бъдат място за срещи и раздели, за любовен копнеж, а не за война.
Ваня ПЕТРОВА , театровед
