05/05/2026
Месец май ухае на детство. На онова най-ранното, в което дойдеше ли краят на месеца ни пускаха във ваканция. Запращаха ни по баби, дядовци, вили и лагери и ни оставяха да дивеем на воля.
Онова детство беше различно - с ожулени колене, с ръце, опарени от коприва, с окъсели дрехи и рани от комари.
В онова, в майското детство, хапвахме първите домати, чакахме да узреят черешите и прескачахме дворовете на съседите, за да преровим лехите за ягоди.
Тогава имахме време, защото нямахме часовници, имахме свобода, защото нямахме телефони, имахме мечти, защото не притежавахме почти нищо и се радвахме на игри, които днес изглеждат наивни.
Сега светът се промени, но, със или без училище, месец май си остава същият. Морето пак изкушава, макар водите му още да са студени. Твърде рано е за череши, а ягодите вече растат в оранжерии, защото съседите нямат дворове. Модернизацията донесе много, но ни взе и не малко, а способността да стоим на открито след мръкване, да общуваме, гледайки се в очите и да се радваме на просто неща сякаш започна да избледнява.
Обаче Май все пак ухае на детство. На люляци и топъл дъжд.
