14/01/2020
Дворецът Гарние е тринайстата поред парижка опера след официалното признаване на този вид изкуство от Луи XIV през 1669 г. Тогава е създаден театър, наречен Кралска академия за музика. През 1671 г. той е обединен с Кралската академия за танци и започва да се именува Кралска академия за музика и танци.
След Великата френска революция театърът няколко пъти сменя името си; след короноването на Наполеон Бонапарт се наричал Императорска академия за музика, а с реставрация на Бурбоните му е върнато предишното название – „Кралска академия за музика и танци“. През 1871 г., след установяване на републиката, театърът получава названието „Гранд-Опера́“.
След покушението над Наполеон III в сградата на старата опера той решава никога повече да не ходи там и обявява конкурс за построяване на нова опера. Строежът продължава от 1860 до 1875 г. и струва 36 милиона златни франка.
Открита е на 15 януари 1875 г. с официалното име Национална музикална академия. Запазва името си до 1978 г., когато е преименувана в Национален театър на парижката опера. След като Опера „Бастилия“ е завършена през 1989 г. и става първостепенна опера, Националният театър е преименуван на Пале Гарние (по името на своя архитект Шарл Гарние), въпреки че на фасадата на сградата все още стои надписът Национална музикална академия. Днес двете опери са комерсиално сдружение, което се нарича Национална опера на Париж.
