25/02/2026
За историята на мощите на Свети Йоан Кръстител до Созопол
Драги, приятели,
ще Ви разкажем нещо изключително важно и интересно за всички нас като българи.
То е повод да се гордеем като жители в днешната територия на страната ни и да я пазим.
Това е факт, който ни задължава да сме още по-уважителни към археологическите находки у нас.
Тя е от онези истории, които в световен план карат всички хора - и учени, и вярващи, да настръхват.
Невиждано:
Нека никога не забравяме! Откриването на мощи от проф. Казимир Попконстантинов, с помощта на директора на Регионалния исторически музей в Бургас Цоня Дражева, идентифицирани като принадлежащи на Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол през 2010 г., представлява едно от най-значимите археологически и духовни събития в съвременната история не само за България.
Тази находка има огромно национално, международно, религиозно, културно и историческо значение.
Нечувано:
По време на археологически разкопки на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван екипът на професора открива:
- *реликварий, наричан още мощехранителница;
- човешки костни фрагменти;
- надпис, който ясно посочва името „Йоан“;
- датировка, съответстваща на ранното християнство - 24.06.
Науката:
Последвалите няколко обстойни независими научни експертизи дават изключително силна съвкупност от доказателства:
- направен е радиовъглероден анализ от учени от Оксфордския университет, потвърждаващ давността на костите - I-ви век след Христа;
- обстойни ДНК анализи показват, че различните кости принадлежат на един и същи човек от Близкия изток, а това напълно съответства на историческите сведения за Свети Йоан Кръстител;
- археологическият контекст доказва, че мястото е било раннохристиянски поклоннически център, а не случаен обект. А именно - манастир, посветен точно на Светията;
- намерен е надпис с името Йоан и датата 24 юни;
Нека не забравяме, че в науката почти никога няма „100 % доказателство“! Но в този случай съвпадението между археология, история, география и съвременна наука е изключително рядко и силно. Това прави българската находка една от малкото в света, подкрепена от реални съвременни научни изследвания, не само от традиция.
Уникалността:
Онова, което не бива да забравяме никога е, че България се оказва единствената държава в света, в която е открита светинята на Светията, потвърдена чрез съвременни научни методи, на място с доказана раннохристиянска традиция.
Това мигновено поставя Созопол, родното Черноморие и страната ни редом до най-големите духовни центрове на Европа. Сред тях са Сантяго де Компостела и Свети Яков, Рим и Свети Петър, Бари и Свети Николай, Амиен и Свети Йоан Кръстител (по друга традиция).
Другите:
Ето най-известните места, които претендират да съхраняват части от мощите на Пророка:
- В римокатолическата църква от VIII век „Сан Силвестро ин Капите“ (San Silvestro in Capite) в Рим, Италия, се пазят части от тялото без главата. От църквата няма сведения за публикувани съвременни ДНК или радиовъглеродни анализи и автентичността е въз основа на църковна традиция.
- Католическата катедралата „Света Богородица“ в Амиен („Cathédrale Notre-Dame d'Amiens“), Франция, пази череп, за който се вярва, че е главата на Йоан Кръстител, донесен от Константинопол (днес - Истанбул) през XIII век. И тук няма публично достъпни, модерни и научни изследвания като българските, а приемствеността е историческо-църковна.
- В някогашната византийска столица Константинопол в миналото са се съхранявали различни фрагменти от мощите. Част от тях по-късно са пренесени в Европа, в т.ч. - Рим и Амиен. Днес няма централен „пълен“ реликварий, а по-скоро историческа следа за разпределение.
- В Умаядска джамия в Дамаск, Сирия, една от най-старите (строена 706 – 715 г.) и най-големите в света, се пази реликва, свързана с главата на Йоан Кръстител (в Исляма той е пророк Яхя), почитана и от християни, и от мюсюлмани. И тук историята на костиците се базира на многовековна религиозна традиция, с липса на съвременни научни тестове. За тежестта на твърдението на джамията допринася и посещението ѝ през 2001 г. от католическия Папа Йоан Павел II като първи, посетил досега ислямска държава, за да се поклони пред мощите на Предтечата.
Созопол:
Пренасянето на мощите на Свети Йоан Кръстител до остров Свети Иван край Созопол, според откритието на екипа на проф. Попконстантинов, повдига един от най-вълнуващите въпроси. Историческият контекст дава доста логично обяснение.
След мъченическата смърт на Светията през I век, части от неговите мощи започват да се разпространяват в християнския свят — практика, характерна за ранната Църква.
През IV–VI век Преди Христа това вече е установена традиция: мощите на велики светци да се пренасят в новоосновани храмове и манастири, за да ги освещават духовно и да привличат поклонници.
По това време Черноморието е важна част от Византийския културен и търговски свят. Созопол (тогава Аполония, по-късно Созополис) е значим пристанищен център. Напълно вероятно е мощите да са били донесени по море от Константинопол или Близкия изток — като дар за нов манастир или по инициатива на висш духовник.
На остров Свети Иван е съществувал голям манастирски комплекс, посветен именно на Свети Йоан Кръстител — логично място за съхраняване на такава светиня.
Откритието:
Експерти по културно наследство, религиозен туризъм и европейски културни маршрути са единодушни, че подобно откритие естествено поражда поклоннически пътища, създава устойчива форма на туризъм с висока добавена стойност, носи дългосрочни икономически и културни ползи за местните общности, укрепва международния образ на страната (в случая - на България) като древна европейска и християнска държава.
Историята показва, че големите европейски поклоннически маршрути винаги започват от едно откритие – реликва, гроб или свещено място, и след това се превръщат в пътища, мрежи и общности.
Заключение:
Откритието на мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол не е просто локална сензация. Това е събитие в международен план с потенциал да промени мястото на България върху духовната и културната карта на Европа и света.
То съчетава вяра, наука, история, както и възможност за устойчиво бъдещо развитие.
И тук въпросът вече не е дали това откритие е важно, а дали и как България ще успее да го осмисли, опази и развие достойно!
За великото географско, историческо и духовно откритие проявява интерес гигантът National Geographic, чийто филм можете да видите тук. https://www.youtube.com/watch?v=S5anSJg8Wt8
📷Изказваме огромна благодарност за
ЕКСКЛУЗИВНО предоставените ни кадри
от фоторепортера на в-к 24 часа в Бургас Елена Фотева
която е била мястото на археологическото събитие през лятото на 2010 г. С нея ще имаме и други срещи.
🔺Авторските права на снимките са строго запазени. ®️
🔺Благодарим за Вашето разбиране!
В кадъра, сред развълнуваните от историческото събитие в гр. Созопол, са
професорите археолози Казимир Попконстантинов, Божидар Димитров, Цоня Дражева, дългогодишният кмет на гр. Бургас Димитър Николов и др.
*С реликвария ще Ви запознаем след малко! Не пропускайте!
Следете ни за още интересни и важни подробности.
@последователи, споделете доброто с приятели! 🙏
Потърсете, и ще намерите... 🤗
Моето Българско Камино
За историята на мощите на Свети Йоан Кръстител до Созопол
Драги, приятели,
ще Ви разкажем нещо изключително важно и интересно за всички нас като българи.
То е повод да се гордеем като жители в днешната територия на страната ни и да я пазим.
Това е факт, който ни задължава да сме още по-уважителни към археологическите находки у нас.
Тя е от онези истории, които в световен план карат всички хора - и учени, и вярващи, да настръхват.
Невиждано:
Нека никога не забравяме! Откриването на мощи от проф. Казимир Попконстантинов, с помощта на директора на Регионалния исторически музей в Бургас Цоня Дражева, идентифицирани като принадлежащи на Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол през 2010 г., представлява едно от най-значимите археологически и духовни събития в съвременната история не само за България.
Тази находка има огромно национално, международно, религиозно, културно и историческо значение.
Нечувано:
По време на археологически разкопки на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван екипът на професора открива:
- *реликварий, наричан още мощехранителница;
- човешки костни фрагменти;
- надпис, който ясно посочва името „Йоан“;
- датировка, съответстваща на ранното християнство - 24.06.
Науката:
Последвалите няколко обстойни независими научни експертизи дават изключително силна съвкупност от доказателства:
- направен е радиовъглероден анализ от учени от Оксфордския университет, потвърждаващ давността на костите - I-ви век след Христа;
- обстойни ДНК анализи показват, че различните кости принадлежат на един и същи човек от Близкия изток, а това напълно съответства на историческите сведения за Свети Йоан Кръстител;
- археологическият контекст доказва, че мястото е било раннохристиянски поклоннически център, а не случаен обект. А именно - манастир, посветен точно на Светията;
- намерен е надпис с името Йоан и датата 24 юни;
Нека не забравяме, че в науката почти никога няма „100 % доказателство“! Но в този случай съвпадението между археология, история, география и съвременна наука е изключително рядко и силно. Това прави българската находка една от малкото в света, подкрепена от реални съвременни научни изследвания, не само от традиция.
Уникалността:
Онова, което не бива да забравяме никога е, че България се оказва единствената държава в света, в която е открита светинята на Светията, потвърдена чрез съвременни научни методи, на място с доказана раннохристиянска традиция.
Това мигновено поставя Созопол, родното Черноморие и страната ни редом до най-големите духовни центрове на Европа. Сред тях са Сантяго де Компостела и Свети Яков, Рим и Свети Петър, Бари и Свети Николай, Амиен и Свети Йоан Кръстител (по друга традиция).
Другите:
Ето най-известните места, които претендират да съхраняват части от мощите на Пророка:
- В римокатолическата църква от VIII век „Сан Силвестро ин Капите“ (San Silvestro in Capite) в Рим, Италия, се пазят части от тялото без главата. От църквата няма сведения за публикувани съвременни ДНК или радиовъглеродни анализи и автентичността е въз основа на църковна традиция.
- Католическата катедралата „Света Богородица“ в Амиен („Cathédrale Notre-Dame d'Amiens“), Франция, пази череп, за който се вярва, че е главата на Йоан Кръстител, донесен от Константинопол (днес - Истанбул) през XIII век. И тук няма публично достъпни, модерни и научни изследвания като българските, а приемствеността е историческо-църковна.
- В някогашната византийска столица Константинопол в миналото са се съхранявали различни фрагменти от мощите. Част от тях по-късно са пренесени в Европа, в т.ч. - Рим и Амиен. Днес няма централен „пълен“ реликварий, а по-скоро историческа следа за разпределение.
- В Умаядска джамия в Дамаск, Сирия, една от най-старите (строена 706 – 715 г.) и най-големите в света, се пази реликва, свързана с главата на Йоан Кръстител (в Исляма той е пророк Яхя), почитана и от християни, и от мюсюлмани. И тук историята на костиците се базира на многовековна религиозна традиция, с липса на съвременни научни тестове. За тежестта на твърдението на джамията допринася и посещението ѝ през 2001 г. от католическия Папа Йоан Павел II като първи, посетил досега ислямска държава, за да се поклони пред мощите на Предтечата.
Созопол:
Пренасянето на мощите на Свети Йоан Кръстител до остров Свети Иван край Созопол, според откритието на екипа на проф. Попконстантинов, повдига един от най-вълнуващите въпроси. Историческият контекст дава доста логично обяснение.
След мъченическата смърт на Светията през I век, части от неговите мощи започват да се разпространяват в християнския свят — практика, характерна за ранната Църква.
През IV–VI век Преди Христа това вече е установена традиция: мощите на велики светци да се пренасят в новоосновани храмове и манастири, за да ги освещават духовно и да привличат поклонници.
По това време Черноморието е важна част от Византийския културен и търговски свят. Созопол (тогава Аполония, по-късно Созополис) е значим пристанищен център. Напълно вероятно е мощите да са били донесени по море от Константинопол или Близкия изток — като дар за нов манастир или по инициатива на висш духовник.
На остров Свети Иван е съществувал голям манастирски комплекс, посветен именно на Свети Йоан Кръстител — логично място за съхраняване на такава светиня.
Откритието:
Експерти по културно наследство, религиозен туризъм и европейски културни маршрути са единодушни, че подобно откритие естествено поражда поклоннически пътища, създава устойчива форма на туризъм с висока добавена стойност, носи дългосрочни икономически и културни ползи за местните общности, укрепва международния образ на страната (в случая - на България) като древна европейска и християнска държава.
Историята показва, че големите европейски поклоннически маршрути винаги започват от едно откритие – реликва, гроб или свещено място, и след това се превръщат в пътища, мрежи и общности.
Заключение:
Откритието на мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол не е просто локална сензация. Това е събитие в международен план с потенциал да промени мястото на България върху духовната и културната карта на Европа и света.
То съчетава вяра, наука, история, както и възможност за устойчиво бъдещо развитие.
И тук въпросът вече не е дали това откритие е важно, а дали и как България ще успее да го осмисли, опази и развие достойно!
За великото географско, историческо и духовно откритие проявява интерес гигантът National Geographic, чийто филм можете да видите тук. https://www.youtube.com/watch?v=S5anSJg8Wt8
📷Изказваме огромна благодарност за
ЕКСКЛУЗИВНО предоставените ни кадри
от фоторепортера на в-к 24 часа в Бургас Елена Фотева
която е била мястото на археологическото събитие през лятото на 2010 г. С нея ще имаме и други срещи.
🔺Авторските права на снимките са строго запазени. ®️
🔺Благодарим за Вашето разбиране!
В кадъра, сред развълнуваните от историческото събитие в гр. Созопол, са
професорите археолози Казимир Попконстантинов, Божидар Димитров, Цоня Дражева, дългогодишният кмет на гр. Бургас Димитър Николов и др.
*С реликвария ще Ви запознаем ето тук: 👉🏻https://tinyurl.com/wjxr52nt
Не пропускайте!
Следете ни за още интересни и важни подробности.
@последователи, споделете доброто с приятели! 🙏
Потърсете, и ще намерите... 🤗
#моетобългарскокамино
#каминобг
#каминобългария
#каминосветийоанкръстител
#пътуване
#туризъм
#пилигрими
#поклонници
#потърсетеищенамерите
