Ж.К.Дъбника-Враца

19/04/2026

ДЪРЖАВАТА
Все повече хората осъзнават, че животът им бива ограбван. Грабителите са всички участващи в системата на управление на държавата.
Държавата е тази, която определя вашия живот хора!
Защо ли? Защото тя ви налага модели на битие. Как? Формира ви цени. Цена на ток, цена на горива, цена на вода. Всичко останало е следствие. От друга страна налага данъци. Тоест държавата е тази, която определя какво можете да си купите и на каква цена. За да се грижи за вашата достопочтена бедност тя формира данъци, които да вземат от вас достатъчно много , че да не стигнете до благополучие.
Държавата (тази) не иска богати поданици. Благополучието на поданика предполага, че той ще има време за мислене. Логично е и редно би било, данъците събрани от поданиците да се използват за облагородяване, стимулиране на предприемчивостта и акумулиране на финансов ресурс, с който да се подържа онази част от населението, която е в неблагоприятно положение за да се самоиздържа.
Тоест социална помощ. Инвалиди, възрастни, хора в нетрудоспособност ...
До тук добре. А така ли е?
Най - просто казано, Държавата (тази), като апарат за организация на живота на хората в една територия, би трябвало всячески да обслужва бита, културното развитие на същите и да се погрижи за болните и неспособните.
А така ли е?
Още по - лесно казано, всеки жител на държавата, ежедневно заделя суми които ДАРЯВА на ( тази) държава с цел тя да разпределя този ресурс според нуждите на НАРОДА.
Презумпцията е пак проста. Аз работя, живея в тази територия, гледам си работата и нямам компетенции в друго освен в моята сфера. Аз мога да видя само до кръга на моето домакинство. И така е всеки поданик на (тази) държава.
И сега, ако тук ВИЕ си помислите следното: „Да ама Не, аз не плащам данъци защото изкарвам на тъмно?“ - веднага ще ви секна ентусиазма. Вие, г –н жителю на тази територия, плащате двадесет процента на държавата с всяка покупка на хляб, бонбони, мляко и месо, тоалетна хартия и шампоан, лекарства и забавления.
Вие плащате двадесет процента с всяка стока или услуга, която ползвате за да живеете. Правите го, чрез посредниците търговци, които отчисляват и заплащат фирмените си данъци, тоест вашите сиви пари.
Акцизите също плащате чинно. Кутия цигари е на себестойност 2.70 лв. акциза е още толкова до 5.40 лв. Плащате ли ги? - ДА. Защото вие дарявате за онези, които нямат. Държавата (тази) прибира вашите дарения. И тя ги разпределя – би трябвало по необходимост. Ние сме 6 милиона човеци на една не малка територия. Време е да спрем да наричаме Българската територия МАЛКА. Нашата територия е такава, че има подходящ за битуване климат, който позволява добра среда за генериране на ресурси от различни икономически дейности.
Така ли е?
Не сме в САХАРА, нито сме Исландия. Нашата територия разполага с природни ресурси - злато, сребро и цветни метали, и най, най - ценното ВОДА в изобилие. Това е бонус, който може да прибави към хазната благоденствие за всеки един жител на нашата територия.
А така ли е?
Освен това нашата територия е ДРЕВНА, много ДРЕВНА, има достатъчно исторически паметници които биха могли да привличат капитали от други територии за туризъм. Нашата територия има планини има море и плажове. Нашата територия е помазана от бога с всичко, което много други нямат.
Защо, дявол да го вземе, ние хората ползващи тази територия сме бедни, след като територията НИ е богата?
Отговорът е елементарен. Мафията е проникнала и срастнала дълбоко с Държавата (тази).
Държавата (тази) НЕ изпълнява функциите си. Държавата (тази) в момента е престъпна организация - тумор в тялото на НАЦИЯТА, която гордо се нарича НАРОД.
С КАВО СЕ ГОРДЕЕШ, НАРОДЕ?
С повсеместната си слепота ли?
Държавата (тази) ползва нашите заделени средства за свои лични нужди, разменя, раздава и харчи нашите пари за лично облагодетелстване.
И още по-зле, Държавата (тази) с дадените и конституционни права, разполага с благата и територията като с бащиния. И ние хората на тази територия също сме част от сделките!
И тук идва същественият момент:
Как хората дават подобни правомощия на (тази) ДЪРЖАВА?
САМО по ЕДИН начин. С ИЗБОРИ!
Изборите са легитимация на (този) ДЪРЖАВЕН АПАРАТ,
Помислете - ваша ли е тази ДЪРЖАВА?
Държавата НЕ Е НАРОДА!
НАРОДЪТ НЕ е част от (тази) ДЪРЖАВА.
Ето това е основанието НАРОДЪТ да НЕ признава правилата на тази ДЪРЖАВА!
ТРЯБВА ДА ИМ ГО КАЖЕМ!
Няма значение математиката, без значение лозунгите, всички без изключение са предопределеният ТЕХЕН вариант, облечен в НАШАТА болка от битието НИ!
И ако ТИ, който четеш това, мислиш по този начин, знаеш че думите ми са правдиви си ДЛЪЖЕН, ДЛЪЖЕН, ДЛЪЖЕН днес да излезеш и да им го кажеш: НЕ ВИ ПОДКРЕПЯМ ПАРАЗИТИ!
Има значение, когато всеки един, който мисли така ГО ПОКАЖЕ не с вувузели и агресия, не с простотия и воеводи, а с ЛИЧНАТА СИ човешка позиция на ЧАСТ от нещото, което назоваваме НАРОД!
Нека седемдесетте процента кажат:
НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО!
Активно! С подпис и лична карта.
От позицията на исконното СИ ПРАВО, а именно: АЗ СЪМ БЪЛГАРИЯ!

Екатерина Димитрова

17/04/2026

За девет години научиха Мунчо да чете, после го научиха да слуша от слушалка и накрай Мунчо, преко сили се научи да запаметява.
Последното не изисква ум. Автоматичен процес при някои маймуни и повечето от електоралната сволоч.
Обаче как му отива на МУНЧО зеления цвят!.
Като парадна униформа. Като тежък шинел в кален ОКОП.
Окопът на Голата Вода и Кал в Ушите!
А как четеше МУНЧО ...
Да живей, живей ТРУДА!

P.S И едно ЖАБЕ отпред 🐸

11/04/2026

МЯРКАТА
Политиката без морал е опасна. Политиката с наивен морал е безсилна.
-------------------------

Мярката
Политиката без морал е опасна. Политиката с наивен морал е безсилна.

Истинската трудност е не да изберем едното срещу другото, а да удържим мярката между тях. Да приемем, че в политиката няма чисто добро в детския смисъл, но има ясна граница срещу разпада. Да приемем, че понякога има тежки решения, но не и безкрайно право на оправдание. Да разберем, че компромисът е необходим, но не е невинен. Да видим, че истината невинаги може да бъде пълна, но лъжата и манипулацията разрушават самата възможност за общ живот.

Това не е съвършенство. Това е предел.

И може би точно това е най-трудното за разбиране: че моралът в политиката не е чистота, а граница. Не е невъзможност да причиниш вреда, а отказ да превърнеш вредата в навик, оправдание и техника на управление. Не е обещание за невинност, а способност да вземеш тежко решение, без да унищожиш собствената си мярка.

Отвъд този предел вече няма политика. Има власт.

Власт, която говори на морален език, докато разрушава условията, без които обществото не може да съществува. Власт, която не се коригира, защото не признава граница. Власт, която не служи, а използва.

И оттук нататък въпросът вече не е философски.

Ако моралната граница на властта изчезне, държавата престава да бъде общ дом. Тя се превръща в среда, в която по-силните действат, а останалите се учат да търпят.

А от този навик започва истинската смърт на политиката.

Evdokracia™
из Евдокрация. Еволюция на Демокрацията

https://www.evdokracia.com/

АЗ съм БЪЛГАРИЯ - НЕ подкрепям НИКОГО

14/03/2026

"Единствената причина за тайната на вота е държавата да си узакони правото да наглася резултатите, напълно освободена от риска някой избирател някога да я уличи в измама.

В система с таен вот избирателят няма как да докаже измамата, а когато измамата е недоказуема, тя става безнаказана.
Недоказуемото престъпление е перфектното престъпление."

"В момента, в който всеки избирател може да провери дали гласът му е отчетен правилно, играта свършва. Целият цирк с агенции, екзит полове, таблети и числа в 20:05 се срива за една нощ. Защото когато три милиона души могат да отворят телефона си и да видят „да, моят глас е там, отчетен е правилно" - всяка манипулация става видима с просто око.
И тогава сами ще видите, че резултатите никога не са имали нищо общо с гласовете ви.
Затова няма да го направят, а верификация на индивидуалния глас не съществува и няма да съществува. Защото системата не може да оцелее при прозрачност.
А сега най-важното, което никой от вас не иска да чуе.
Ако утре се появи кандидат, който не е вече дискредитиран и корумпиран, всички социологически агенции ще му дадат прогноза много под прага от 4%.
За да ви откажат да гласувате за него и да ви внушат, че гласът ви ще бъде "изгубен".
Всяка агенция ще му лепне 1% - 2% в първата анкета и вие ще кажете: „Няма смисъл да гласувам за него, няма да влезе." И няма да гласувате, и той наистина няма да влезе. Не защото няма подкрепа, а защото ви казаха, че няма и вие повярвахте.
Социологията не измерва нагласи. Тя ги произвежда."

Един от тримата.... мускетари :) - Nik Ray

01/03/2026

Екатерина Димитрова

Мисля си... Имаме перфектният ИЗГЛЕД на министър - председател. Елегантна фигура, чист вид, стегнато поведение (личи работа с професионалисти за публично поведение). Няма да изпиша 6 - те основни пози, които издават тренинга. Обаче, знаете ли к'во, освен ако не изобретите клонинги лишени от емоции, няма как да накарате човек да изглежда, като нечовек. Имам притеснения относно началото на тази война и господин премиерът изобщо не ме убеди че България не е замесена.
Знаете ли, СЪРОВЕ, ще ви покажа как работи този мой извратен ум.... И да, може да бъде опасен. Но за щастие аз съм просто пълна нула.
Да започнем с това, че видеото е заснето на 28 февруари (вчера) в 17:00 h. но господинът с кривия изказ Андрей Гюров ни каза добро утро в празничния ден 1 март. В процеса на говорене, грижейки се за позицията на ръцете и пръстите си и неподвижността на очите си, малко се оплете и каза истината : "още днес в 13: 00 часа свиках съвета.... докладите на службите...ала - бала"
Мисля, че заснетата вчера сценка е слабо режисирана, актьорът е мноооооого ЗЛЕ, и монтажът е под всякаква критика. Това, че НИ се поднася подобна лошо качествена пиеса говори за поне две неща:
- наистина мислят популиса за амеби. НЕ СМЕ БЕ!
- елита са безмозъчни арлекини с лошо качество. Е ЛИ СТЕ? СТЕ!
И така господа министри, депутати и прочие, когато заснемате сценки за ТУК и СЕГА, добре е актьорът да не стои под ЧАСОВНИКА с календар.
Никога не давайте на говорещата глава текст, в който самият той НЕ вярва. Всичко може да бъде казано поне по два начина погледнато от шест и погледнато от девет. Истината е 69.
Устните могат да изречат лъжи, но езикът никога не лъже! Езикът! Езикът!
Е, аз мисля, че България УЧАСТВА и добре е да споделите как и с какви последици.
ВЕДНАГА!!!!!

16/12/2024

29/10/2024

АЗ БИХ ПРОЧЕЛА ТОВА:

Положителна трагедия
За мен тези избори са положителни в своята трагичност. Положителни са, защото всички пороци бяха осветени, всички зависимости бяха активирани и беше впрегната огромна енергия, включително финансова, в рамките на предизборната кампания, а резултатите не оправдават огромния инвестиран ресурс.
- Тази кампания не беше вяла, а напротив - тя беше изключително активна. В рамките на предизборната кампания и в изборния ден беше достигнат максимума на мобилизационен ресурс на политическите субекти. Това е таванът им. Чрез него отново се затвърждава един основен извод - въпреки всички усилия в момента няма големи партии. В парламента влизат малки, непредставителни партии.
- Напълно грешно е внушението, че няма значение обществената непредставителност на парламентарно представените партии, а е важно кой е спечелил. Също е грешно внушението да се вменява вина в тези, които са избрали да Не гласуват. Тези хора са съзнателно отвратени и са мнозинство. Това не са купени или зависими гласове, които подлежат на манипулация, а хора с ясно съзнание, че настоящите политически субекти не заслужават доверие.
- В тази група на негласуващите попада и групата, която гласува с "Не подкрепям никого". На настоящите избори това са 82 454 души. Това е с 20 хил. повече от изборите през Юни тази година.
Протестният вот се дели на три групи - онези, които избират да не гласуват, вторите, които избират "Не подкрепям никого" и третата група, която дава своя глас за партиите, които се заявяват като крайна опозиция. От моя гледна точка вота на третата група е предварително предаден, тъй като партиите, които го представляват са зависима част от тези, срещу които говорят. Те са частта от системата, която създава буфер на недоволни гласове.
Отказът от гласуване, раздробяването на гласовете и общото разочарование водят до още един голям извод - отваря се огромно електорално поле за действие.
В момента има еднократен прозорец, в който солиден политически субект може да обедини в един електорат както етнически българи, така и етнически турци.
Държавата е в процес на разграждане, на затвърдена феодализация по места, с неработещи системи за сигурност и лостове за контрол на вътрешните процеси в полза на общ национален интерес. Финансово държавата живее на дълг, тепърва или ще вдигат данъци, или ще теглят кредити първо, за да запълнят бюджетния дефицит, и второ, за да показват дейност в различни градове. Държавата е в катастрофа.
Въпреки това, от моя гледна точка, настоящите партии ще положат всички усилия за съставяне на редовно правителство. Въпреки огромната трудност и нужда от четворна коалиция. Включително от страх.
При неуспех за съставяне на правителство и при изброените предпоставки се създават условията за радикално действие в рамките на Конституцията.
Еднократната възможност и шанс системата да бъде взривена отвътре чрез подаване на оставка от страна на Президента и оформяне на политически субект, които отчита грешките от миналото, но отчита и променената международна среда чрез водене на балансирана външна политика. Това е възможно за успешна реализация ако се подберат правилните хора, но е и последна мирна възможност да се постави начало по излизане от катастрофата.
Това е и голямата мотивация на настоящите политически субекти да съставят редовно правителство.
За самият край на тази публикация оставих огромния проблем, който никой не коментира и се правят, че не виждат.
На снимката съм отбелязал общият брой хора, които живеят в България по данни на НСИ, а след това броя на имащите право на глас на територията на държавата. В момента в България общия брой хора (деца и пълнолетни) е по-малък от броя на имащите право на глас. 6.5млн общо население в България и 6.6млн. гласоподаватели. Това не включва имащите право на глас извън територията.
Толкова за легитимността на партиите и колко истински са техните гласове.
Това трябва да е една от първите задачи, когато се установи легитимна власт - изчистването на избирателните списъци и оформяне на ново разпределение на мандатите по области. Като част от новия обществен договор.
Трябва да се реже от корен.

Станислав Бачев

Ще ви го припомня в април!!!

27/10/2024

Мило ми народЧЕ! Когато сложиш билетче за КостадинЧО помисли за кой въщност гласуваш:
Чий е Костя:
"Костадин Костадинов: Човекът, който за 10 г. участва или работи за БСП, ГЕРБ, ДПС, ВМРО, Атака, НСФБ, Движение 21
Човекът-неутралитет
Костадин Костадинов започва политическата си кариера във ВМРО, но се скарва с Каракачанов и напуска през 2012-та.
След това кратко се увлича по НФСБ на Валери Симеонов.
През 2015-та се явява на местните избори в коалиция с Атака.
През 2016-та подкрепя подкрепя Татяна Дончева и Движение 21 на изборите за президент.
През 2018-та вече е пръв приятел на Нинова и БСП. На местните избори през 2019-та БСП помагат на Костадинов с кандидатурата му за кмет.
През 2022-ра „Възраждане“ е част от парламента, където е патерица на ГЕРБ и ДПС и организира протести с тяхна помощ.
В рамките на 10 години Костадинов участва или работи за следните партии:
ВМРО
НФСБ
Движение 21
Атака
БСП
ГЕРБ
ДПС
На това му се казва неутралитет. Неутралитет на морала, принципите и честността. Единственото неутрално в Костадинов са парите. От биографията му става ясно, че за тях е готов на всичко. Печели този, който плаща най-много."

26/10/2024

Един абсолютно, безапелационно талантлив приятел - Джани!
Казах ви всички са талантливи... ❣ ТЕ, Джани! Липсваш ми в последно веме...

ЗАД ДИМНАТА ЗАВЕСА НА „МИРНИЯ ПЛАН”
Русия като държава и нейните лидери като личности нямаха нужда от война. Нито от глобална конфронтация със САЩ, нито от специална операция в Украйна. Всички краткосрочни и средносрочни задачи на Русия, всички нейни държавни интереси, на нейните елити и на нейния народ бяха осигурени не само по-ефективно, но може би и по-бързо по време на мирния период.
Русия надигра САЩ и техните съюзници икономически и политически. Всякакви излишъци от военна сила само пречеха да решават проблемите си, отклонявайки ресурси и внасяйки елемент на несигурност в развитието на политическата ситуация. Военната криза обаче винаги е по-лесна за започване, отколкото за завършване и никой никога не знае предварително кога, и най-важното как ще завърши.
Затова американците им наложиха военна криза. Руското ръководство показа наистина изключителен професионализъм, избягвайки тази криза много по-дълго врме отколкото Руската империя през 1914 г. и от Съветския съюз през 1939-1941 г. Тя не се нуждаеше от двете световни войни на 20-ти век, но трябваше да участва в тях. Защото, ако някой иска да се бие с вас, вашето нежелание да се биете не е достатъчно, което означава, че трябва да се защитавате.
Трябва да се признае, че по отношение на военната провокация Съединените щати постигнаха значителен успех, принуждавайки Русия да воюва по същество сама със себе си. На своя историческа територия, със специфично население, което беше основно от руснаци, обявени за украинци. Въпреки това Съединените щати не успяха да решат проблема си, като използваха изключително руски човешки ресурси.
Малко вероятно е през следващите години да се научат всички тайни, свързани с работата на финансово-икономическия блок на руското правителство, но политиците и икономистите на бъдещето внимателно ще проучат и опишат поредицата от операции с помощта на които Русия успя да обърне това, което изглеждаше като абсолютно губеща ситуация в своя полза, принуждавайки Съединените щати трескаво да изразходват своите ресурси и на своите съюзници, в името на формалното удължаване на конфронтацията, без да признаят поражението си в украинската кампания, която беше стартирана от тях през 2000 г. с операцията „Украйна без Кучма“ и беше окончателно загубена на 18 март 2014 г. с връщането на Крим и Севастопол на Русия.
Всичко, което се случи след март 2014 г., беше безсмислено пилеене на собствените и съюзнически ресурси на Америка в безплодната надежда да обърне хода на събитията в своя полза.
В началото на 2024 г. ситуацията се промени драстично, въпреки факта, че формално не настъпиха промени. Съединените щати и техните съюзници започнаха непрекъснато да говорят за мир, предлагайки все повече и повече „мирни планове“, които не се различават един от друг и са също толкова неприемливи за Русия.
Получава се привидно парадоксална ситуация: Западът, който обяви война за изтощение на Русия, непрекъснато предлага мир. Русия, която формално печели от мира, практически не реагира на западните предложения, а Украйна, за която всеки мир е спасение, гръмко отхвърля всички западни предложения и заявява намерението си да се бори „до победа“, като същевременно признава, че крахът на фронта и на държавността им може да се случи всеки момент. Киев напълно загуби дори минималния контрол върху събитията, който се опитва да упражни.
Парадоксът обаче е само привиден. Русия отхвърля (и игнорира) „мирните“ предложения на Запада, тъй като по същество те представляват предложение за примирие, тоест прекратяване на огъня по сегашната линия на съприкосновение за неопределено време, без да се удовлетворяват руските искания, свързани с осигуряването на собствената и сигурност, както военна и политическа, така и финансова и икономическа.
Всъщност САЩ искат временно да спрат военните действия на „горещия“ фронт, където те напълно загубиха Украйна, за да концентрират всички налични ресурси на финансовия и икономическия фронт. Предполагаха, че руските ресурси ще бъдат обвързани не само от възстановяването и развитието на новите територии, но и от необходимостта да се компенсира военният натиск на НАТО по границите на Русия и по демаркационната линия в Украйна, което ще позволи на Америка да възстанови своята ресурсна база и в подходящия момент да се върне в политиката от позиция на силата, провокирайки нов военен конфликт между следващия си съюзник /вероятно Полша и Прибалтика/ и Русия.
Украинското ръководство, като верен слуга на САЩ, играе своята роля в тази пиеса. Неговата „упоритост“ има за цел да увеличи „цената“ на „посредническите усилия“ на САЩ и да убеди Русия, че „военното решение на украинската криза е невъзможно“, въпреки че военното решение е много по-просто от политическото.
Ясно е, че след една година прокарване на „мирни инициативи“ САЩ са се убедили, че Русия няма да се съгласи да подпише примирие. Въпреки това те не само не са съгласни на конструктивни преговори за компромис (като се вземат предвид интересите на всички участници в процеса), но заедно с украинските си съюзници правят всичко възможно, за да принудят Русия военно да довърши Украйна.
Тъй като загубите на въоръжените сили на Украйна за единица време нарастват бързо, първият бонус лежи на повърхността, който американците се опитват да получат, безсмислено удължавайки украинското клане. Колкото повече украински граждани умират, толкова по-убедителна ще изглежда теорията за „отчаяна борба за независимост“, толкова повече вдовици и сираци ще останат, повечето от които до края на живота си ще мразят и обвиняват Русия за смъртта на близките си. (поне САЩ разчитат на това).
Като цяло, това развитие на събитията донякъде ще усложни и забави възстановяването на руския свят в неговите нормални (имперски) граници, включително Източна Европа като васална територия, но няма да отмени негативния резултат от конфронтацията за САЩ. И те искат, по този начин да обърнат негативния ход на събитията за себе си.
Следователно дългосрочните планове на САЩ, насочени към конфронтация с Русия, са много по-важни. От резултатите на приключилата украинска кампания Вашингтон ще е принуден да се примири с факта, че доскоро единният глобализиран Pax Americana се раздели на американска и антиамериканска част - това е резултат от собствените им усилия. Неприятна изненада за тях беше, че антиамериканската част се оказа сравнима по обем с американската и Русия, Китай, Иран и не можеха да бъдат изолирани и удушени един по един.
Именно този недостатък американците се опитват да коригират с помощта на Украйна, която се бори докрай. През последните месеци основните усилия на американската дипломация бяха насочени към спечелването на неопределилите се страни (поддържали нормални отношения и с двата противоположни лагера), както и постигането на реален неутралитет от тези, които са склонни да подкрепят Русия и Китай.
Америка се готви за дългосрочна конфронтация, подобна на Студената война (само че с голям брой „горещи“ елементи). Икономическият блицкриг срещу Русия се провали, ядреното изнудване също не проработи, САЩ с изненада разбраха, че Москва е готова да размени ядрени удари и да види кой ще оцелее. За дългосрочна конфронтация трябва да имате много повече от врага ресурси, което означава, че трябва да привлечете подкрепата на възможно най-много съюзници. Америка се опитва да заеме по-добра стартова позиция, за което трябва да привлече в лагера си повечето стратегически важни (икономически и географски) държави. Или най-малкото да им попречи окончателно да преминат на страната на Русия и Китай.
За последния акт на „украинската трагедия” имат в запас и „героичната смърт” на Зеленски. Той вече се е научил да носи каска и бронежилетка, остава само да сложи автомат в ръцете си и да забие куршум в главата и ето ви „украинския Салвадор Алиенде“, който загина на стълбите на резиденцията си. Американците, не само в Холивуд, обичат да поставят исторически мелодрами. Бившите руснаци, които се наричаха украинци, носеха цветя на паметника на Бандера, защо да не ги носят и на паметника на Зеленски.
Самият Зеленски иска да оцелее, но животът му е гарантиран само докато Украйна е във война. Остават му много малко ресурси за война. Основният ресурс са украинците. Докато има такива, които са готови да проливат кръвта си вместо американците, САЩ няма да спрат Те традиционно гледат на войната не като на трагедия, а като на инвестиция, която в крайна сметка трябва да им носи печалба. Ако няма достатъчно украинска кръв, трябва да намерият следващите, но докато трае търсенето, трябва да скрият слабостта си зад булото на мирните планове.
Светослав Атаджанов

25/10/2024

СОЦИОЛОГИЯ за НАИВНИЦИ - втора част

Устойчиво и напористо се върти една опорна фраза и точка от социолозите в рамките на цялата кампания, но в нейните последни дни е изключително натрапвана.
Опорната точка е формулирана в няколко различни фрази с един и същ смисъл - предизборната кампания е била толкова вяла, че все едно я е нямало; хората не са разбрали, че е имало предизборна кампания; почти никакви усилия не били положени от партиите да правят кампания.
Това е общ опит за манипулация, чиято цел е от сега да оправдае и легитимира огромния провал на политическите субекти с претенции да управляват. Хората не искат да ги виждат, хората не им вярват, и хората няма да излязат да гласуват. Причината за това не е, че кампания е нямало, а е отвращението на мнозинството от избирателите от една страна, както и липсата на интерес към обществените дела в друга част, най-вече сред гражданите между 18 и 25г.
Но това не означава, че кампанията е била вяла.
Напротив, това беше една от най-натрапващите кампании. Това беше кампания, в която абсолютно всички политически субекти, които социологическите проучвания предвиждат да са представени в парламента, положиха всички усилия да се натрапят, заявят и да предизвикат интерес.
Тази кампания беше една от най-шумните, които са провеждани в последните десетина години.
Има опит за манипулация от страна на социолози и политолози да оправдаят провала на политическите субекти.
Тази кампания започна със скандали, с непрестанно отразяване на всяко едно партийно събитие от интернет и традиционни медии. Партиите дори успяха да влязат и в алтернативните медии и Ютуб канали. В почти всички големи частни радиостанции вървяха ежечасови рекламни съобщения на партийни лидери.
Тази кампания беше наситена със скъпоструващи концерти на попфолк изпълнители в различни градове на държавата. Няма гражданин, който да не е разбрал, че ще има избори.
Въпреки това избирателната активност ще е срината. Въпреки усилията на всички участващи в изборния процес това ще бъдат изборите с най-ниска избирателна активност.
Това посочва най-слабото място на тези, които искат да отклонят вниманието.
Първо - политическите субекти, които ще влязат в предстоящия парламент са непредставителни. Второ - те нямат легитимност да представляват народа, защото народа не ги иска.
Трето - Няма големи партии. Партиите, които ще влязат в българския парламент са малки партии.
Това е голямата им болка. И тази голяма болка се трансформира в страх. Страхът, че са пътници. Страхът, че се задава нещо ново, което ще ги измете. Първо геополитически, второ - вътрешно. А този страх е основната мотивация да сглобят правителство. Има множество държавни постове, които трябва да се разпределят, от които зависят много пари.
Но това няма да спре процесите.
Политическата система и държавата трябва да бъдат взривени.

Stanislav Bachev